Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).
Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.